Тест за скорост на кликане до милисекундата

Той брои натисканията на показалеца и ги дели на изминалото време. Звучи тривиално, но точно в детайлите грешат повечето тестове за скорост на кликане: часовникът трябва да тръгне при първото ви натискане, а не при зареждането на страницата, иначе времето за реакция се начислява към темпото ви; интервалът трябва да се затваря от таймер, а не от кадър на анимация, иначе раздел на заден план се проточва; а изминалото време трябва да се ограничи до номиналния интервал, иначе преизчисленото темпо се отклонява.

И трите са решени тук, и затова два опита с еднаква дължина са сравними. Източникът на часовника и неговата разделителна способност са отпечатани под уреда, за да видите какво се твърди.

Кратките интервали измерват върха ви, а дългите измерват какво можете да задържите. Една секунда е чиста серия, пет са прозорецът, който преживява напрегната техника, десет са стандартът, трийсет разкриват умората, а шейсет са единственият интервал, в който кликовете в минута са броене, а не преизчисление.

Темпо, което се задържа през два различни интервала, е темпо, което наистина имате. Ако десетсекундната ви стойност е далеч над трийсетсекундната, по-високото число е връх, и да го посочвате като своя скорост на кликане значи да посочвате най-добрия си момент вместо възможностите си.

По ред: техниката, после кондицията, после хардуерът. Един пръст достига 180 до 400 CPM, джитърът 450 до 700, а чистият бътерфлай 600 до 950 — разлики, пред които всичко, което мишката добавя, изглежда нищожно. Кондицията решава колко от това оцелява отвъд трийсетата секунда.

Хардуерът има значение само на върха. Времето за връщане на микропревключвателя решава колко скоро бутонът може да се регистрира отново, а прозорецът му за подтискане на дребезга поставя праг под интервала между две приети натискания. Нищо от това няма значение при 300 CPM; всичко има значение при 900.