Тест за бътерфлай кликане, десет секунди

Бътерфлай кликането разделя работата: показалецът и средният пръст се редуват върху един и същ бутон, така че никой от двата не чака собственото си възстановяване. Направено добре, то достига 600 до 950 CPM и под натоварване остава по-чисто от джитъра, защото харчи координация, а не напрежение.

Цената е ритъмът. Два пръста с леко различно темпо създават опит, пълен с удвоени и изгубени натискания, а графиката по секунди го показва като редуващи се високи и ниски стълбчета.

Всеки микропревключвател на мишка пренебрегва промените в състоянието за няколко милисекунди след натискане, за да отхвърли електрическото бърборене на утаяващия се контакт. Този защитен прозорец поставя твърд праг за това колко близо могат да бъдат две приети натискания, а бътерфлайът е техниката, която го достига.

Над приблизително 900 CPM вече не измервате ръката си: стойностите за най-дълга пауза и за време на клик започват да описват интервала на подтискане и времето за връщане на микропревключвателя. Това е точката, в която калибрационната скала спира да назовава човешки степени и вместо това показва ограничено от уреда.